По време на османското владичество част от земята, която образува Трастиково, е била собственост на султана, съпруга на черкески вожд. Земята, състояща се от 32 000 дунама

Дюнюм

Дунам е мярка за земя, използвана в части от бившата турска империя, включително Израел (където тя е равна на около 900 квадратни метра).

(3200 хектара), е наследена от техния син и Риза бей. По-късно земята е продадена на черкес от Карнобат, известен като Исмаил бей, на когото в един момент решава да продаде земята. Той продаде половината от земята на черкезите от Сазлакьой, която се намира в района Юрутлука, на около 1 км и вече има около 100 къщи. По-късно останалите 1600 хектара земя ще бъдат самото начало на Тръстиково. Българинът Тодор Пенчев, родом от село на име Кулчурал, заподозрян, че е революционер в област Стара Загора, опитал се да избегне турските власти, се преместил в село Топузларе, сегашния ден Зорница, но той бил открит и избягал. Тодор Пенчев започва да търси помощ от френския консул в Бургас, за да избяга от страната, където се срещна с Исмаил бей, който предложи да му продаде останалите си 1600 хектара земя в близост до село Sazlaköy (дн. Тръстиково), той отказа и с помощта на консулът, той избягал в Русия. Скоро след това Пенчев става домашен и разочарован, така че се връща обратно в България. В границите на турската империя той е заловен под подозрението, че е опасен московчанин. По време на транспортирането до Константинопол, за щастие на пътя, той се срещна с Исмаил бей, Бей разпозна Пенчев и се застъпи за освобождаването му, гарантирайки му. След като бе освободен, Бей предложи отново да продаде земята си на Пенчев, този път той се ангажира с покупката на земята. Сега започнал стремежът на Пенчев да построи селище, той пътувал с кон и обиколил много села през Хасково, Стар Загора и Елховско, той успял в началото да убеди 35 семейства да се преместят в неговото селище. Те продадоха скромните си имоти и последваха Тодор Пенчев. Семействата Демирев, Михов, Ангелов, Дачев, Банев, Куманов, Гочев, Костов, Статев, Калучев, Проданов, Пенчев бяха сред някои от тези, които последваха Тодор. През 1868 г. те се заселват на земята, която по-рано е закупил близо до черкеското село и приемат името му Sazlaköy, за да предотвратят забрана от турските власти. По-късно към тях се присъединяват още семейства, като роднините на преместените семейства. От април до май 1876 г. българските бунтовници, които планираха въстание от ноември 1875 г., се издигнаха и въставаха срещу Османската империя, за да се борят за своята страна и свобода. Османската армия брутално потисна бунтовниците, през което време американският журналист Джанюариъс Макгахан, работещ за британската преса, оповестяваше на света жестокостите, извършени спрямо българския народ. По-късно това доведе до обявяване на Русия на Османската турска империя. На 24 април 1877 г. източноправославната коалиция, ръководена от Руската империя, нахлува в България, за да се бори с турската империя, това става известно като Руско-турска война от 1877–78 г., известна в България като Освободителна война. По време на войната черкезите от Сазлакьой избягали в Мала Азия. След освобождението на България Сазлакьой става част от община Русокастро. През 1882 г. черкезите изпращат Хак Бей, пълномощник обратно в България, за да продадат имотите си и така 1600 хектара стават 3200. Първото училище е открито през 1874 г., помещава се в малка къщичка, а след това през 1882 г., използвайки свои средства и ръчен труд, те изграждат нова сграда с 4 стаи за училището. По-късно сградата служи като кметство и читалище. На 8 ноември малка църква на име "Свети Димитър" завърши строеж близо до кметството и беше решено датата да бъде известна като празник на селото, което стана традиция. При кмета г-н Проданов през 1933 г. е построена нова църква заедно с дренажна дига и мост на реката. Местните учители Христо Тодоров (син на Тодор Пенчев) и Стефан Грумов направиха голям принос в образованието на селяните. Сазлакьой става независима община през 1910 г., а по време на Първата балканска война от октомври 1912 г. до май 1913 г. много бежанци идват от Лозенград (дн. Киркларели), за да пребивават в Сазлакьой, значително разширявайки селото. Министерският съвет през 1932 г. взе решение всички села с турско име да бъдат преименувани и до същата година е направен превод на Sazlaköy и така те приеха името Тръстиково.